Вярвам в опасния живот

“Вярвам в опасния живот”
(Негово кралско височество Принцът на Уелс)

Аз съм играч. Аз съм смел играч. Аз съм безразсъден играч. Отивам право напред. Пътят ми е ръба на ножа. Слезте настрани и сте свършени. За да направите крачка назад, първо трябва да отстъпите. Както и да е, няма да се върна, нито да се обърна надясно, нито да се объркам. Аз съм играч. Аз съм смел играч. Аз съм безразсъден играч. Отивам право напред. Първата стъпка по ръба на ножа беше пълна лудост. Всяка следваща стъпка би била лудост сто пъти по-голяма. Но аз съм играч. Аз съм смел играч. Аз съм безразсъден играч. Отивам право напред.

Нека си се впуснем в живота. Нека да предприемем оживен тур с тесни ръбове през Живота. Истинско приключение. Предизвикателство за играч. Укрепи своята воля. Отричай съвестта си. Не се вслушвайте в разума. Играчът. Върви. Право. Напред.

Живот…Най-известното нещо, но все още най-малко разбраното. Пъзел, който решаваме всеки ден, но все пак е енгима да бъде решен. Магнитът на човешката мисъл. В продължение на години и векове хората се опитват да я разберат. Математиците търсят логиката на живота. Самият живот обаче противоречи на всяка логика. Философите търсят смисъла на живота. Но самият живот няма смисъл и в това е основният му смисъл. Поетите копнеят за красотата на живота. Но самият Живот е толкова блестящ, че дори неговата грозота е Красива.

Математиците, философите, поетите…Отиват в различни посоки, но всеки се доближава до Истината. Всеки има право, но истината им се подиграва: “Аз съм по-дълбоко.” Истината отрича всяка логика, тя не се нуждае от никакъв Смисъл, идеята за Красотата не може да бъде приложена към нея.

Животът се състои от противоречия, като книгата е съставена от символи. Избършете буквите и разкажете историята. Изгладете острите завои и направете живота безцветен, безжизнен и без опасност!

Наистина, аз съм играч. Аз съм смел играч. Аз съм безразсъден играч. Искам Животът да бъде по-отчетлив. По-стремителен. По-ярък. Не се страхувам от противоречия. Имам нужда от противоречия. Не мога да се разбирам без тях. Трябва да живея опасно.

Светлина, стани по-светла…Така че тъмните петна да потъмнеят…

Свят, простри се безкрайно…Само за да достигнеш лимита си…

Детерминизъм и свободна воля…Те не могат да съществуват съвместно. Те също не могат да живеят отделно. Детерминизмът е ключът към вратата на Реалността, но само свободната воля може да я отключи. Без заключване ключът е безполезен, без детерминизъм, свободната воля е безсмислена. Просяк, ти, който нямаш нищо, губиш дори това си единствено притежание…Нищо не губиш…И тогава ще бъдеш благословен…”Блажени са бедните…”, “Благословени са скръбните…”, Блажени са кротките… “Благословени са милосърдните…”

Наистина, в тази игра играчът с най-лошите карти печели. Изходът винаги е предсказуемо непредсказуем: Победителят губи, Победителят печели…О, Господи, Ти си твърде милостив!..Ти несправедливо изливаш върху нас огромната си справедливост…Заслужаваме несправедливост, о, Господи…

Няма да има небесен съдия над вас в Съдния ден. Няма да има никакъв Страшен ден след смъртта ти. Няма да има никаква смърт…Вие ще бъдете ваш съдия. Животът ви ще бъде ваш собствен Страшен ден. Смъртта ви ще бъде ново раждане. Смъртта ще отвори очите ви и ще познаете доброто и злото. Грешни, това ще бъде наказанието ви: да видите живота си отново и отново. Ще осъзнаете пълното съвършенство на душата на човека. Ще осъзнаете още по-голямата величие на вашата Мизерия, която успя да превърне вашето Съвършенство в мизерия. Всеки ден от живота си. Всеки час. Всяка минута. И бъдете така завинаги. Наистина сега получават наградата си.

Свети хора, това ще бъде вашата награда: да видите живота си отново и отново. Да възприемате своята Доброта и своята божественост. Всеки ден от живота си. Всеки час. Всяка минута. И бъдете така завинаги. Наистина сега получават наградата си. Не разчитайте на недостатъците на друг човек, за да не направите бремето си по-трудно, но да разчитате на други добродетели, за да направите тежестта си по-лека. О, моли се за нас, Светии, защото товара ни е тежък…Ние се страхуваме от онова, което ни очаква след смъртта ни, страхуваме се от вечността, страхуваме се от нашето бъдещо безсмъртие. Това ни плаши. Така че, защото се страхуваме от безсмъртието си, отчаяно се опитваме да избегнем смъртта…Вие сте най-близкият човек за себе си. Но пътят към себе си винаги е най-дългият … Целият живот може да не е достатъчен. И в този най-дълъг път първоначалните и крайните точки съвпадат …

Имаш само един живот. Във всеки живот може да има само една истинска любов. И истинската любов винаги е истинска трагедия … Вашият истински любовник ще бъде Алфа и Омегата, началото и края, първото и последното, облекчението и болката ви. “Но не искам да страдам, не искам да скърбя, не искам да обичам … Моля, дай ми лекарството, излекуващо любовта” – “Нямаш нужда от едно: твоята безсмъртна истинска любов умря с първата си мисъл за отстъплението…От много отдавна е мъртва. – Тогава ми дайте лекарството, лекувалo всяка болест. Уви! Няма такова лекарство. Защото не лекарството, което изцелява, а ръцете, които ви дават това лекарство.

Наистина, имаше такова лекарство: ръцете на твоя любим могат да излекуват всичко. Ръцете на твоя любим можеха да излекуват всичко.

Най-чистата радост неизбежно е последвана от най-чистата отчаяност. Защото всичко, в сравнение с момента на Най-голямото щастие, ще бъде най-голямата тъга. Обратното, несъмнено, не е вярно. Освен това за всеки, който е преживял Най-голямото отчаяние, всички начини за най-великата радост са табу. Те са само еднопосочни пътища, всъщност…

О, Господи, Ти си твърде жесток!…Ти несправедливо излей върху нас огромната ти справедливост… Заслужаваме несправедливост, о, Господи …

Тялото ми е уморено. Сърцето ми е жадно. Душата ми е уморена. Аз съм безразсъден играч? Не … Аз съм смел играч? Не…Аз съм играч? Не…Но аз съм на ръба на острието. Да отида ли напред? Аз съм твърде изтощен… Искам да живея опасно? Искам да живея…Аз правя крачка настрани…

Кембридж, 8-10 февруари 1996 г.

 

GD Star Rating
loading...